Прости ми!
Прости ми!
Прости ми морето,
което надигнах в очите ти.
С цунами крепя ветровете,
в ръце до земята привити.
Два ириса давят се в дъното
но даже и слепите виждат.
Люлее се пулсът на струните
и спира
в сърдечната крива.
Ти казваш -
било е аритмия
когато земята трепери,
а може би свръхдоза истина
в очите абстрактно червени.
Прости ми,
че въздухът свърши се!
Аз просто издишах
душата си!
Дали бездиханното бъдеще
ще върне животът в удавници?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
