30.10.2020 г., 9:55 ч.  

Прости ми! 

  Поезия
491 6 8

Прости ми!

Прости ми морето,

което надигнах в очите ти.

С цунами крепя ветровете,

в ръце до земята привити.

Два ириса давят се в дъното

но даже и слепите виждат.

Люлее се пулсът на струните

и спира

в сърдечната крива.

 

Ти казваш -

било е аритмия

когато земята трепери,

а може би свръхдоза истина

в очите абстрактно червени.

Прости ми,

че въздухът свърши се!

 

Аз просто издишах

душата си!

 

Дали бездиханното бъдеще

ще върне животът в удавници?

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани, липсваш! Бих била щастлива и ти да публикуваш. Благодаря ти, че не ме пропускаш. Винаги е удоволствие искреното ти присъствие при мен. Благодаря ти. От ❤️
  • Дени... Благодаря за удоволствието!
    "Аз просто издишах душата си"...
  • Благодаря ти, мила Мария. Радвам се, че ти е харесало морето ми 🌞🌹
  • Деничка, почудих се кое а цитирам и трябваше да избирам, ни се спрях на това: " Прости ми морето,/ което надигнах в очите ти!"
    В моите очи това море е твоето издигащо ръст вдъхновение!
    Прегръщам те горещо!💕🌹
  • Благодаря ви. Чудих се дали има смисъл в това стихотворение, но понеже така ми дойде, а и нещо ме привлича в него... си го оставям. :D

    Георги, разсмя ме ::D
  • От мелъди рок минаваш на хардрок!
    Поздравления!
  • Прости ми
    ония цунами,
    които издишах връз теб...
    И пътем
    отнесох дома ти,
    и палмите,
    до морския брег.
    Залях със сълзи
    земята,
    която те хранеше.
    Знам -
    години ще минат,
    додето разцъфне бодил
    барем там...
    Изобщо - прости ми!
    Пък аз ще рева,
    подсмърчам,
    глезондря,
    капризнича,
    вряскам,
    в истерии
    изпадам всечасно...
    Ама - прости...
    Защото си ти!

    П.П. А, да - хареса ми. Емоции...
  • Боже, Дени, не издишвай душата си!... Жестоко!
Предложения
: ??:??