Прости ми
Прости ми за безмълвните погледи,
за словата нивга неизречени.
Прости ми за пропуснатите залези,
за копнежните ласки пресечени.
Прости ми, че те събудих
от летаргичния ти сън
и ти показах стотици хора,
обичащи те нейде там навън!
Прости ми за всяко слънчево дихание
дар на живота и изпитание.
Прости, че погледи вплетохме
и да се докоснем за редно не счетохме!
Прости ми… или не…
но, моля те, недей заспива!
Излез навън
и бъди щастлива!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
По ред причини не се бях спирала тук, не е лично, повярвай!