Прости ми...

Прости ми, че не съм това,
което искаш да бъда!
Прости ми, че наложих ти
таз тежка присъда!
Прости ми, че дойдох в нощта,
че те погледнах в очите!
Прости ми, че не зная как
да си спра сълзите!
Наречи го както искаш -
физическо, психическо,
знай само, че го има
и знай, че е истинско!
За теб да спра да мисля
просто не мога...
От вината много боли!
Как да ми простиш, за Бога?!
Не съм била идеална
и никога няма да бъда.
Че болка ти причинявам,
не ще спра да се съдя!
И не мога да заспя...
просто няма как,
защото зная, че в съня ми
твоят образ ще потъне в мрак!
Прости ми, че нуждая се от теб,
както от въздуха, водата.
Но аз не бих могла да си простя...
кой може да прости на самотата?!
Липсваш ми... сега, когато плача,
липсваш ми... болезнено в нощта!
И мразя се, защото те наранявам...
Несравнима е тази тъга!
Сигурно не съм за теб,
а ти не знаеш колко ми се иска
да разбия този лед,
който в стената ме притиска!
Затворена съм в себе си,
затворена съм за света!
И макар да значи нещо си,
няма значение точно СЕГА!
Знам само, че със тебе съм различна,
както с никой друг не съм била.
За себе си съм някак нетипична...
не намирам думи да го назова!
Не мислех, че ще ми се случи...
от пръв поглед да почувствам нещо подобно.
Ала от това най-много се плаша...
звучи ми някак злокобно!
Прости ми, че съм по-различна...
особеност и странност - водят ме към лудостта...
и сега, докато пиша,
на листа прокапа поредната сълза!
Питам се какво ли правиш...
мислиш ли, мечтаеш или спиш?
Но ти няма как да ми кажеш,
знам, че няма да се появиш!
Няма нищо, аз ще чакам...
тази нощ и много други!
Ще будувам тъжна и сама,
защото зная, че ти писна от заблуди.
Прости ми, че не съм това,
което искаш да бъда!
Прости ми, че наложих ти
таз тежка присъда!
Но за мен е вече късно да си ида...
късно е да продължа напред.
Просто кажи ми какво да направя...
Давам ти думата - сега е твой ред...