9.01.2010 г., 21:22 ч.

Прости... ми... 

  Поезия
680 0 2

 

Le garcon aux yeux bleu vif

 

прости ми...

 

 

че го обичам,

че само него виждам,

когато вземеш слънцето

си от деня, когато пращаш

с бавни стъпки само тъмнина,

когато звездите са негови очи,

а аз се нуждая болезнено от

светъл път, и този път е

неговият дъх.

 

 

 

прости ми...

 

 

че дишам, за да вдишвам него,

че чакам... нощта да падне, за да

сънувам него, че плача през

неговите очи... че в него чувам

пламък от отминали мечти,

когато вече е глухо по улица

"Самота", номер "Безкрай",

и се надявам на нечии стъпки в

непробиваемия от студ Рай.

 

 

 

прости... ми...

 

 

 

вече нямам сили,

слагам нощната си маска

и заспивам с отворени, кървави

очи... отмалели от желание,

прихлупени в сълзи, загледани

в среднощния безкрай, изплашени от

лунния вой, молещи за вечен покой...

очи в мечти прашасали, потънали,

в тръни търсещи бодлива светлина,

своя път неизминали, очи целуващи

надеждата...

 

 

прости ми...

 

 

                                                                                            с неговото име

                                                                                            по устните ми с

                                                                                            гвоздей изрисувано

                                                                                           оставам да чакам вечността. 

 

 

 

 

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.


  • Жените са най - хубавото нещо, което Бог е сътворил на тази земя!
    Гордей се с това!
  • Не искай прошка че обичаш...!поздрави от мен!продължавай все така
Предложения
: ??:??