31.07.2016 г., 8:40

Прости ми

687 0 0

Не повтаряй,

колко много

съм те наранил.

Моля те, стига.

Обичай ме,

както преди.

Обичай ме,

само както ти можеш.

Погледни ме,

право в очите.

Да потръпна

и да ме разтърсиш.

С тръпката,

с която живея

цял живот до теб.

Зарадвай се, отново,

на планините и полята.

На щъркела

и щъркеловото гнездо.

И пак подай ръка.

Аз ще чакам,

защото те обичам.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...