Jul 31, 2016, 8:40 AM

Прости ми

  Poetry
694 0 0

Не повтаряй,

колко много

съм те наранил.

Моля те, стига.

Обичай ме,

както преди.

Обичай ме,

само както ти можеш.

Погледни ме,

право в очите.

Да потръпна

и да ме разтърсиш.

С тръпката,

с която живея

цял живот до теб.

Зарадвай се, отново,

на планините и полята.

На щъркела

и щъркеловото гнездо.

И пак подай ръка.

Аз ще чакам,

защото те обичам.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...