sandrina (Сандрина Петрова)
8 5
9.12.2007 г., 19:50 ч.

Прости ми  

  Поезия » Бели стихове
986 1 2
Мислиш, че ми е лесно?
Мислиш, че не знам какво ти е?
Наистина знам какво ти е, знам как
ми вярваше, знам как правеше всичко за мен!
Знам колко доверие ми бе гласувал, а аз те
предадох!
Мислиш, че не съжалявам?
О, не, повярвай всяка вечер те сънувам
как беше до мен постоянно, как ме обичаше, а
аз се подиграх.
По-добър от теб до днес не видях!
Мислиш, че не може да е същото?
Ела и ще ти покажа колко неща още
можем да преживеем.
Ти не вярваш в мене вече, ти ме сочиш с пръст и
казваш, че не може да е като преди.
Но само аз знам колко обич мога да ти дам!
Мислиш, че само теб те боли?
Не, мен също ме боли, че изгубих човека на
мечтите и живота си!
И сега, след толкова време, съм убедена, че
няма да срещна друг като теб, защото
в тебе виждам бащата на моите деца...

© Сандрина Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хубав е браво!!
    прегръдки от мен
  • Харесва ми този стих!Поздравление.
Предложения
: ??:??