Прости ми
Прости ми
Погали ти онази душа,
толкоз грешна и толкоз ранима.
Тя от тебе все бяга сама.
Уморена сама те намира.
Колко нощи с упорство ковах
за душата си щùта стоманен.
Теб жадувах и тебе ругах.
Тебе търсих с надежди от слама.
Ти единствен до мене остана
и сърцето си цяло разголи,
а аз гневно жестоко нападах
и спестявах ти милите думи...
Прости ми, че бях заслепена
от болка и ужас, от страх,
че в поредния бяг ще намеря
на следите ти топлия прах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
