Прости ми, аз виждам отново
Да плуваш в мастило на сепия,
все едно да се губиш във страх,
да ритнеш бастуна на слепия
или удариш шамар на монах...
Да се загубиш някак сред... нищото,
да не намираш опорни стени,
да се унасяш от слава и пищности,
да молиш за хубави дни.
Да не чувстваш вина в недрата си,
че потъпкал си нечия чест,
че предал си не само душата си,
която боли от... протест.
Да не спираш пред нищо и мразиш
онзи, който водата ти мъти,
да го "убиеш" и... да забравиш,
ако застане на пътя ти.
Да не молиш за прошка и вяра,
съвестта да те реже със нож
и гърлото да горчи като сяра,
да се усещаш престъпен и лош.
Да, загубих доверие - кредо
и те засипах с безкрайни лъжи,
сега ме гледаш спокойна но... бледа,
с недоплакани чисти сълзи.
Прости, че бях зъл и замаян,
но нещо във мен се строши,
ще останем ли с тебе до края?
Присъдата дай ми - реши !
Сгреших, заслепен от роболепия,
загубих пътя към тебе и знам,
престъпно откраднах бастуна на слепия
но... мога все още, "очи" да му дам...
Прости ми, аз "виждам" отново !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
