Прости ми, бейби
Не те разбрах и съжалявам,
сега съм сам, сам, сам...
и да те мисля не преставам,
от грешките си ме е срам!
Слепец съм бил, това е ясно,
щом изпуснах цвете, като теб
и няма ляво, няма дясно –
да страдам вече ми е ред...
Сънувам си те най-редовно
и още помня твоя аромат,
но миналото е отровно –
изгубих те и ме е яд!
В любов лъжовно съм се вричал
на хиляди пропаднали жени,
а всъщност тебе съм обичал –
прости ми, бейби... моля те, прости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Dido Antonov Всички права запазени
