2.08.2007 г., 10:41

Прости ми някой ден

1.1K 0 2
Мразиш ме, нали? А аз те тъй обичам,
че нямам сили да те спра!
Сърцето си на всичко, знай, обричам
и пращам пак за тебе следваща сълза.

Очите ми са тъжни, а ти си тъй далече,
не искаш да ме видиш вече, знам!
За теб не означавам нищо вече
и тъне моята душа в тъга и срам.

Сгреших! Със друг видя ме само
и нищо не поиска ти от мен!
Отказа ми дори приятелското рамо
и мъката, една, държи ме още в плен.

Отиде си без "Сбогом!", без думичка дори,
остави ме да страдам в самота
и жар една, тъй силна сърцето ми гори,
че няма вече нищо от моята душа.

Да бих могла да върна времето назад,
не бих направила това,
а само с теб живяла бих в един прекрасен свят,
но късно е да искам прошка аз сега.

Е, ако можеш ти прости ми някой ден,
спомни си и с тъга дори за нашите мечти,
тогава аз те моля, кажи си ти за мен:
"Прощавам й, защото всеки някога греши!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...