Мразиш ме, нали? А аз те тъй обичам,
че нямам сили да те спра!
Сърцето си на всичко, знай, обричам
и пращам пак за тебе следваща сълза.

Очите ми са тъжни, а ти си тъй далече,
не искаш да ме видиш вече, знам!
За теб не означавам нищо вече
и тъне моята душа в тъга и срам.

Сгреших! Със друг видя ме само
и нищо не поиска ти от мен!
Отказа ми дори приятелското рамо
и мъката, една, държи ме още в плен.

Отиде си без "Сбогом!", без думичка дори,
остави ме да страдам в самота
и жар една, тъй силна сърцето ми гори,
че няма вече нищо от моята душа.

Да бих могла да върна времето назад,
не бих направила това,
а само с теб живяла бих в един прекрасен свят,
но късно е да искам прошка аз сега.

Е, ако можеш ти прости ми някой ден,
спомни си и с тъга дори за нашите мечти,
тогава аз те моля, кажи си ти за мен:
"Прощавам й, защото всеки някога греши!"