Мразиш ме, нали? А аз те тъй обичам,
че нямам сили да те спра!
Сърцето си на всичко, знай, обричам
и пращам пак за тебе следваща сълза.
Очите ми са тъжни, а ти си тъй далече,
не искаш да ме видиш вече, знам!
За теб не означавам нищо вече
и тъне моята душа в тъга и срам.
Сгреших! Със друг видя ме само
и нищо не поиска ти от мен!
Отказа ми дори приятелското рамо
и мъката, една, държи ме още в плен. ...