Прости ми, синко мили...
Прости ми, синко мили,
за всичко, от душа,
и майките невинно
понякога грешат...
Посърнала, ранена
нявярно някой ден,
от грижи уморена,
загърбила съм теб...
А как ли си очаквал
до тебе да поспра,
сърцето ти да чуя,
тревога да приспя...
Във дните галопирам
и често мисля аз,
дано не ми се сърдиш...
във мен си всеки час!
Аз зная, ти си мъдър,
едва ли ме кориш...
Със обич си закърмен,
с любов над мене бдиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
