15.11.2006 г., 12:54 ч.

ПРОСТИ... МОЯ ДУША 

  Поезия
790 0 13
ПРОСТИ... МОЯ ДУША

Прости, моя Душа!
Макове в трънен венец!
Светлина! Молещи пръсти!
Усмивката на Младенец!
Клада! Голгота! Кръст!...


Прости, моя Душа!
Като блюдо раздавах те
Докрай! До сетния залък.
(Душата прошепна едва)
„Но никога не ме предаде,
като онзи Юда жалък!”

Прости, моя Душа!
С кал прокобна опръсквана,
вина и мъст омесени в едно.
(Душата тихичко въздъхна)
„Вплела сламки от косите ти
лястовичката си сви гнездо”

Прости, моя Душа!
Замеряна с камъни! Към бездна,
политайки… Как оцеля!?
„Възкръснах! В гранитна скала
Там! Погален от Слънцето,
нежен еделвайс нацъфтя.”

Прости, моя Душа!
Дори не смогвам да кърпя
до болка стаените рани…
(Стон от сълза се отрони)
„Отдавна! Простих!...
Прераждам се! Извезана в стих!”

© Адриана Зарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??