24.02.2017 г., 10:33

Прости умения за обикновени жени

386 0 0

Скъсявам лудост и дистанция,
сближавам несъвместими частици,
лепя детайли неслепваеми, с чар,
пресичам поличби и зли предсказания.

 

Сплитам въжета от бури и огън,
изкачвам водовъртежи бездънни,
подпирам високите хребети с рамо,
разтърсвам дълбоките ями.

 

С вкус от сълза на реса,
омайвам сърдитите дяволи,
събличам загнили одежди,
на потънали пресушени надежди.

 

Вулкани раздразнени приспивам с напеви,
гневни виелици церя с пчелен мед,
налагам компреси на гнойни видения,
а гърбици счупени замазвам с мехлем.

 

Утолявам жадни джуджета с лунен чай,
гладни еднорози храня с юфка,
рошавите феи са на непрестанна диета
и се нуждаят от капки за сини очи.

 

Червените шапки заплитам от слама,
в бримките вплитам семена на цветя,
щастливите внучки отиват при бабите,
на главиците винаги с букет многоцвет.

 

С кафето си радвам и пеперудите,
любопитни присядат край мен на шура,
изгризат ли до шушка бисквитите,
отлитат по своите важни дела...

 

Прости умения, с нюх, всяка жена усвоила,
без да е карала курс за магьосница,
владее невидима сила,
и движи света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...