17.07.2007 г., 11:33

Просто

930 0 6
Поредният ден на листа се събира -
поезия просто и поезия проста.
Една буква, а колко много променя
и колко е проста, и колко е сложно.

Неправилна дума... Или не на място.
За тебе е ясно, но не всеки разбира.
И колко е лесно, и колко е просто
да хвърлиш листа и да счупиш молива.

Една  дума, а светът преобръща.
Започваш наново и вече е късно.
А колко е просто, и колко е лесно
да кажеш "До тук съм", "Туй беше то", "Стига".

Трудно редят се словата в моменти,
но вместо да сложа точка на всичко,
аз пиша и правя го, както само аз мога,
не харесвам, зачерквам и почвам наново.

И вместо точка на словата да сложа,
аз продължавам и нищо, че някой трудно разбира.
И точката днес в многоточие ще превърна,
а човекът уж умен е - просто сам да избира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, не стига вече. Четох вече някой от произведенията ти. Човече ти си оригинален, всякаш си имаш собствен стил. Благодаря за това което пишеш, нямаш педстава,колко ми помагаш.
  • невероятно,поздрав за смисъла,определено казваш нещо,определено достига до мен! пиши,с интерес ще чета!
  • Различни сме.Всеки вижда това от което има нужда,но пък иначе нямаше да има поезия.И този стих ми хареса.
    Поздрав.
  • Браво Косев! Става.
  • На мен ми липсва твоята упоритост. Обикновено зарязвам всичко след третия стих.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...