Jul 17, 2007, 11:33 AM

Просто

  Poetry
929 0 6
Поредният ден на листа се събира -
поезия просто и поезия проста.
Една буква, а колко много променя
и колко е проста, и колко е сложно.

Неправилна дума... Или не на място.
За тебе е ясно, но не всеки разбира.
И колко е лесно, и колко е просто
да хвърлиш листа и да счупиш молива.

Една  дума, а светът преобръща.
Започваш наново и вече е късно.
А колко е просто, и колко е лесно
да кажеш "До тук съм", "Туй беше то", "Стига".

Трудно редят се словата в моменти,
но вместо да сложа точка на всичко,
аз пиша и правя го, както само аз мога,
не харесвам, зачерквам и почвам наново.

И вместо точка на словата да сложа,
аз продължавам и нищо, че някой трудно разбира.
И точката днес в многоточие ще превърна,
а човекът уж умен е - просто сам да избира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, не стига вече. Четох вече някой от произведенията ти. Човече ти си оригинален, всякаш си имаш собствен стил. Благодаря за това което пишеш, нямаш педстава,колко ми помагаш.
  • невероятно,поздрав за смисъла,определено казваш нещо,определено достига до мен! пиши,с интерес ще чета!
  • Различни сме.Всеки вижда това от което има нужда,но пък иначе нямаше да има поезия.И този стих ми хареса.
    Поздрав.
  • Браво Косев! Става.
  • На мен ми липсва твоята упоритост. Обикновено зарязвам всичко след третия стих.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...