Просто човек
Какво ли е да си брутален,
отрова с чашата изпил,
звезда сред шоу актуално,
стените със земята изравнил?!
Какво ли е да си коварен,
делата с думи разменил,
да псуваш гадно във Каварна
звезди от стария винил?!
Какво ли е да си печален,
да се присламчваш към греха,
да чакаш Съдника сакрален,
оплетен във конците на страха?!
Какво ли е да си забавен,
гримаси да подменяш с тик,
горчилките с усмивките сподавени
да смесваш като алхимик?!
Какво ли е да си венчален,
да виеш диво като вълк,
да бъдеш сам, каприз нахален,
но верен на човешки дълг?!
Какво е да си сексуален,
да галиш ненаситна плът,
да търсиш в секса виртуален
издайнически собствен кът?!
Какво ли е да си морален,
да браниш принципите пръв,
по своему да си идеален,
дарявайки от свойта кръв?!
Какво ли е да си гениален,
да действаш с вързани ръце,
дори в науката банална
да вложиш своето сърце?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
