Просто да съм сам!
Не ме закачай!
Днеска съм противен
и в погледа ми кървави дантели
плете омраза.
Мракът е сетивен
във гъстите талази, неуспели
на вените досадните окови
брутално да разкъсат.
Сива плесен
във мислите пълзи със злоба нова
и бавно ги разтлява.
Хладна есен
облича в лед изстиналите чувства,
затрупва с кал и вяра, и надежди,
и вместо тях, помръкнало и пусто,
в зениците сърцето се оглежда.
И само студ и болка има там!
Не ме закачай! Остави ме сам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
