С ангелска усмивка и ангелско лице,

като в стар измислен филм съм сега

и виждам как бавно ти склони глава,

на мойто рамо късно вечерта.

Ти недей, недей говори,

просто силно ме прегърни!

                              Прегърни ме,

не искам да забравя този миг,

изпълнен с красота и нежност,

прорязващ мрака вик,

забравена небрежност.

Всяка клетва е само измама,

всяка любов е пълна с лъжи,

нека любовта потъне в тъмнината,

нека с прегръдка да пропъдим самотата.

Прощалното ни Чао сякаш беше,

нежно впит в мене ти стоеше

и сякаш Дявола сърцата ни открадна,

и отмина времето - вдън земя пропадна.

А огънят остава и ще ни гори,

докато забравим колко силно ни боли.

За последен път, отново,

моля те, склони глава на мойто рамо,

недей, недей говори - просто силно ме прегърни!!