Просто ме прегърни...
С ангелска усмивка и ангелско лице,
като в стар измислен филм съм сега
и виждам как бавно ти склони глава,
на мойто рамо късно вечерта.
Ти недей, недей говори,
просто силно ме прегърни!
Прегърни ме,
не искам да забравя този миг,
изпълнен с красота и нежност,
прорязващ мрака вик,
забравена небрежност.
Всяка клетва е само измама,
всяка любов е пълна с лъжи,
нека любовта потъне в тъмнината,
нека с прегръдка да пропъдим самотата.
Прощалното ни Чао сякаш беше,
нежно впит в мене ти стоеше
и сякаш Дявола сърцата ни открадна,
и отмина времето - вдън земя пропадна.
А огънят остава и ще ни гори,
докато забравим колко силно ни боли.
За последен път, отново,
моля те, склони глава на мойто рамо,
недей, недей говори - просто силно ме прегърни!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стефанова Всички права запазени
