Просто продължи
Любов ли е, когато някого обичаш?
Любов ли е, когато с някой искаш да си ти?
Очи красиви, диви и щастливи...
Не поглеждай към тях, много ще те заболи.
Не разбираш ли, че в тях любов не ще блести?!
Очи, обичащи да ги обичат,
но нивга не обичат!
Бягаш, бягаш в тъмна нощ,
но къде отиваш ти?
Загледана в нищото,
вървиш, не виждаш нищо ти.
Огледай се...
Виждаш ли хората, минаващи покрай теб?
Щастливи ли са те?
Отмини гордо,
защото никой не ще види туй, що тебе те боли.
Втрвиш, мълчиш и тихо рониш сълзи...
Защо?
Недей, нищо не ще се промени.
Съдбата тъй е отредила,
да бъдеш сам-самичка
и винаги да те боли.
Недей тъжи!
Изтрий сълзите горчиви,
вдигни гордо глава и продължи.
Той никога не ще те разбере,
дори да паднеш и на колене.
Недей да просиш ти любов!
Щом пресъхнало е туй море,
няма как вода да протече!
Недей, недей тъжи, а помисли!
Животът ти тепърва предстои!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вичева Всички права запазени
