Тъжна стоя сега на чина
и мисля за теб и всички неща.
Погледна ме ти
с твойте сини очи,
огледах се в тях и всичко разбрах.
Сам си рашил да ме пуснеш сега
и всичко да свърши точно така.
Да ме забравиш и да си отидеш,
а аз да поема по своя път - сама,
без никаква надежда, просто така...
© Лилия Рангелова Всички права запазени