Просто утеха...
Гледаш ме, радваш се - като дете,
непринудено, искрено и с надежда
... аз съм далеко, при нечие друго сърце,
а към тебе само по навик поглеждам!
Докосваш ме плахо... с влюбени пръсти,
дъхът ти по гърдите ми плъзва...
Горещо е, а всъщност колко студено е тук.
Тялото ми гори, сърцето бавно измръзва.
Целуваш ме - сгушена като коте във мен
изглеждаш... доволна, щастлива и влюбена.
И аз те обичам, но просто със теб
една малка част от мен е загубена.
Обичаш ме и искаш обич в замяна - разбирам,
да тръгнем заедно по една и съща пътека...
Искаш обич във шепа и част от мойто сърце,
но твоето за мен е просто утеха!
на Диана
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриан Иванов Всички права запазени
