30.09.2005 г., 12:44 ч.

Просто завръщане 

  Поезия
1243 0 5

Езерото тъмно е
и мрачна е водата като нощ,
тръпки те полаэват
и преди да скочиш,
казваш си:
- Какво пък, вътре мечки няма!

Но гмурнеш ли се ти
и влезнеш ли във тихата вода,
светло става изведнъж
и хиляди звездици грейват, запалени от твоята ръка.

Сякаш полилея щракваш
и цигуларите да свирят започват
своя нежен концерт,
от трели и звуци вълшебни,
за последния танц под звездите...

Не за сбогом, а просто завръщане...

© Пламен Вълканов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??