Просто завръщане
Езерото тъмно е
и мрачна е водата като нощ,
тръпки те полаэват
и преди да скочиш,
казваш си:
- Какво пък, вътре мечки няма!
Но гмурнеш ли се ти
и влезнеш ли във тихата вода,
светло става изведнъж
и хиляди звездици грейват, запалени от твоята ръка.
Сякаш полилея щракваш
и цигуларите да свирят започват
своя нежен концерт,
от трели и звуци вълшебни,
за последния танц под звездите...
Не за сбогом, а просто завръщане...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламен Вълканов Todos los derechos reservados
