30 sept 2005, 12:44

Просто завръщане 

  Poesía
1253 0 5

Езерото тъмно е
и мрачна е водата като нощ,
тръпки те полаэват
и преди да скочиш,
казваш си:
- Какво пък, вътре мечки няма!

Но гмурнеш ли се ти
и влезнеш ли във тихата вода,
светло става изведнъж
и хиляди звездици грейват, запалени от твоята ръка.

Сякаш полилея щракваш
и цигуларите да свирят започват
своя нежен концерт,
от трели и звуци вълшебни,
за последния танц под звездите...

Не за сбогом, а просто завръщане...

© Пламен Вълканов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??