пинда.св (Стоян Владов)
64 803
2.04.2008 г., 9:53 ч.

Простодумно 

  Поезия
880 0 10

Простодумна басня

от по-нови времена

 

Здрач,

мрак,

гора,

по пътеката една

потреперва светлина.

Бърза.

Бърза тя -

коя?

Как коя - Принцесата.

Бърза.

Бърза.

Тича,

лампата й

горската тъма разсича.

Храсти,

храсти,

дървеса

и пътеката една

води там

накрая на леса.

Там на края на леса -

ето черните блата

под изгрялата луна

и Принцесата

сама

търси своята

съдба...

Принца!

Принца!

Тежко,

тежко диша тя.

Той

дали сега

ще я чака

под вечерната

звезда.

Ето - тука

до брега

сянка мъжка

се мерна...

Бърза,

бърза тя,

че магия

страшна, зла

пак заплашва

любовта.

Там, край

блатна чернота,

ще да го целуне тя

и магия върла, зла

ще се вдигне на мига.

Гледат,

гледат

звездните очи

как Принцесата

добра

бързо се пред принца

спря,

после без да мисли тя

по устата го цунка.

Взрив -

Буф -

блясва

от магия

светлина ,-

ето, ето на брега

е принцесата сама,

а до нея във калта -

жаба със корона на глава.

 

 

 

 

ПОУКА

Целувка и любов

прибързано не се дарява,

за да не стане

Принцът - Жаба!

Простодумно - посвещава се на един не простодумен човек. Ако се познае, ще му оценя следващата работа с 6 ако не - с 6+, щото много ми харесват.

© Стоян Владов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??