Простодумно
Простодумна басня
от по-нови времена
Здрач,
мрак,
гора,
по пътеката една
потреперва светлина.
Бърза.
Бърза тя -
коя?
Как коя - Принцесата.
Бърза.
Бърза.
Тича,
лампата й
горската тъма разсича.
Храсти,
храсти,
дървеса
и пътеката една
води там
накрая на леса.
Там на края на леса -
ето черните блата
под изгрялата луна
и Принцесата
сама
търси своята
съдба...
Принца!
Принца!
Тежко,
тежко диша тя.
Той
дали сега
ще я чака
под вечерната
звезда.
Ето - тука
до брега
сянка мъжка
се мерна...
Бърза,
бърза тя,
че магия
страшна, зла
пак заплашва
любовта.
Там, край
блатна чернота,
ще да го целуне тя
и магия върла, зла
ще се вдигне на мига.
Гледат,
гледат
звездните очи
как Принцесата
добра
бързо се пред принца
спря,
после без да мисли тя
по устата го цунка.
Взрив -
Буф -
блясва
от магия
светлина ,-
ето, ето на брега
е принцесата сама,
а до нея във калта -
жаба със корона на глава.
ПОУКА
Целувка и любов
прибързано не се дарява,
за да не стане
Принцът - Жаба!
Простодумно - посвещава се на един не простодумен човек. Ако се познае, ще му оценя следващата работа с 6 ако не - с 6+, щото много ми харесват.
© Стоян Владов All rights reserved.
