Простосмъртна сила
Да беше най-солената сълза - да те преглътна,
притискайки с ръце сърцето си строшено,
да беше капчица отрова - да я глътна,
за да залъжа егото си необнадеждено...
Да бе магия зла - да се помоля Богу,
положила глава във скута Вечен,
да бе писалка - да те искам много
и да сменя засъхналия си пълнител с течен...
Да бе смъртта - да я изкупя с прошки,
отправила молба към скъпите си хора,
да беше дрипа - да я украся със брошки,
нечувстваща позор или умора...
Да беше... Но не си, съдбице моя...
Не си и няма да пребъдеш, мила...
Защото никой не дочува воя
на твойта простосмъртна сила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
