6.10.2004 г., 16:15

Просякиня

1.5K 0 1
Като просекиня любовта ти моля аз,
подай ми милостиня вьв този кьсен час,
поспри не отминавай ти нямаш ли сьрце,
нима ще оставиш да плаче в пепелта дете?!
Недей да отминаваш,разбиваш моя блян,
а дори от мене ти нямаш малко срам.
Любовта ми кьм теб бе чиста,
изпьлнена с копнеж
и като икона за тебе палех свещ!
Виж небосклона звезден
и за последно с обич ме дари,
а в замяна,ако искаш дори душата ми вземи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Пламенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...