11.01.2013 г., 23:11

Просякиня

903 0 2

Мразя факта, че всеки път неканена
идвам на гости в твоето сърце.
Мразя факта, че всеки път изгонена
тръгвам си от твоите ръце.

Колко силна да бъда...
за да остана тук сега?!
Аз завинаги съм неканена
в теб и в твоята душа.

Имам сили да се върна,
нямам очи да погледна пак.
Само защото съм обичала.
Боже, това ли е грях?!

Имам нужда да съм канена,
но не и като просяк гонена.
Ако това е цената на просяка,
нека бъда мамена и лъгана.

Нагло и нахално няма да нахлуя,
ще чакам да ми подадеш ръка.
Под прозореца няма да се крия
или до теб, или далеч ще е това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елиса Каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...