19.01.2010 г., 11:38 ч.

Протест 

  Поезия
514 0 3

Трябва, навярно, да бъда смирена,

да стисна зъби и после - очи,

да оставя съдбата непроменена,

първата мисъл да ми бъде: Мълчи!

 

Може би трябва да бъда по-кротка,

да ви гледам с очи на невръстно дете,

за ръка да ме водите през ден на разходка

и да съм Дама. Умножена по две!

 

Може би трябва да стъпвам на пръсти

и срещам ли пошлости, да се скатавам,

да се изстрадвам по няколко пъти.

Не! Отказвам да бъда такава!

 

Не понасям злодея в образ човешки!

Нито пък дявол, накичен с корона,

дето се глези с коктейлни черешки

и лицемерно се кланя пред свята икона.

 

Не понасям оня - мил и възпитан,

дето с усмивка най-нагло ви мами

и ви казва: ,,Добро е! Полезно е даже! Опитай!"

От такива до кръв и до смърт ще ви браня!!!

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??