19.01.2010 г., 11:38

Протест

648 0 3

Трябва, навярно, да бъда смирена,

да стисна зъби и после - очи,

да оставя съдбата непроменена,

първата мисъл да ми бъде: Мълчи!

 

Може би трябва да бъда по-кротка,

да ви гледам с очи на невръстно дете,

за ръка да ме водите през ден на разходка

и да съм Дама. Умножена по две!

 

Може би трябва да стъпвам на пръсти

и срещам ли пошлости, да се скатавам,

да се изстрадвам по няколко пъти.

Не! Отказвам да бъда такава!

 

Не понасям злодея в образ човешки!

Нито пък дявол, накичен с корона,

дето се глези с коктейлни черешки

и лицемерно се кланя пред свята икона.

 

Не понасям оня - мил и възпитан,

дето с усмивка най-нагло ви мами

и ви казва: ,,Добро е! Полезно е даже! Опитай!"

От такива до кръв и до смърт ще ви браня!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...