Jan 19, 2010, 11:38 AM

Протест

  Poetry
647 0 3

Трябва, навярно, да бъда смирена,

да стисна зъби и после - очи,

да оставя съдбата непроменена,

първата мисъл да ми бъде: Мълчи!

 

Може би трябва да бъда по-кротка,

да ви гледам с очи на невръстно дете,

за ръка да ме водите през ден на разходка

и да съм Дама. Умножена по две!

 

Може би трябва да стъпвам на пръсти

и срещам ли пошлости, да се скатавам,

да се изстрадвам по няколко пъти.

Не! Отказвам да бъда такава!

 

Не понасям злодея в образ човешки!

Нито пък дявол, накичен с корона,

дето се глези с коктейлни черешки

и лицемерно се кланя пред свята икона.

 

Не понасям оня - мил и възпитан,

дето с усмивка най-нагло ви мами

и ви казва: ,,Добро е! Полезно е даже! Опитай!"

От такива до кръв и до смърт ще ви браня!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...