Трябва, навярно, да бъда смирена,
да стисна зъби и после - очи,
да оставя съдбата непроменена,
първата мисъл да ми бъде: Мълчи!
Може би трябва да бъда по-кротка,
да ви гледам с очи на невръстно дете,
за ръка да ме водите през ден на разходка
и да съм Дама. Умножена по две!
Може би трябва да стъпвам на пръсти
и срещам ли пошлости, да се скатавам,
да се изстрадвам по няколко пъти.
Не! Отказвам да бъда такава! ...