bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
15.11.2006 г., 0:11 ч.

Провокирана публикация от С.Иванов 

  Поезия
678 0 17
По повод на есетата на С.Иванов


Оставам стража на скръбта,
на ангелите, които там треперят
и на водата в тлъстата земя.
Безумна стража
на запален храм
през времето на чума и холера.
Пир!
Пир на сетивата и на юмрука
в кадифена ръкавица.
Безкрайна смърт.
И ставам на камбана.
Удряйте!

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чинаров (Георги Милев) ЕЕЕ, Георги чак да пораства целият сайт. Достатъчно е да се види от някои хора, напълно ми е достатъчно. Благодаря ти!
  • petinka67 (Романтична душа ) Определено. И още нещо, може би. Благодаря ти!
  • Не мога да спра да се радвам - както от написаното и вече публикувано в "Делта", така и от локалния резонанс тук в "Окровения". Стойността на сайта пораства след такива събития.
  • Стих за разсъждения и вглъбяване в себе си...
    за който е и моето поздравление!
  • Напълно си прав, грешно се изразих, не всичко, но поне повече от името...
  • didislava (Дидислава )Дали някой е открил " всичкото"?,което му е дадено? Изобщо си мисля, че всичко не е дума за човеците. А на мен ми е достатъчно името. Като Дар.
  • Божидар, наистина ли още не си открил всичко, което ти е дадено, а не само името?
  • писателче (Светослав Иванов) До известна степен ще те разочаровам, но есетата ти са само причината за публикация на този стих тук, който присъства в стихосбирката, която си видял при Георги. А иначе, се радвам, че ти допадна. Бъди жив и здрав!
  • didislava (Дидислава ) Аз нямам нищо друго - освен самото име, като дадено. Бъди щастлива и ти момиче.
  • Ти си по име дар от Бог, нищо и никой не е случайно на този свят, бъди щастлив!
  • Следва да си призная, че ми е трудно да отговарям на коментарите за този стих. Такива неща не се пишат много просто и лесно. И предизвикват разнопосочни оценки и мнения - всеки от собствената си житейска и морална гледна точка. Дали мога да бъда страж нацялата мирова скръб? Едва ли. Но мога да скърбя. И за мен тя ( моята скръб) е и част от Неговата. А не е ли казано .." И ако те ударят по едната страна..." - това превръщали всеки, който се опира на Словото Му в мъченик? Или е определна житейска позиция на неотвръщане - понеже НЯМА СПРАВЕДЛИВ УДАР. Но звукът от плесницата отеква....
    Благодаря Ви!
  • Силен стих...има нужда и от такива хора!!! Всеки от нас в даден момент може би се е превръщал в "камбана" Поздрави
  • А не е ли твърде самопожертвувателно? Аз пак ще изглеждам като в опозиция , но мисля че храмът е в сърцето, неприкосновен от никой друг, освен от теб и собствените ти слабости и отклонения...Страж...не може да бъдеш (само според мен разбира се), защото ще се провалиш. Много сме слаби за такава отговорност. Как си представям аз нещата: Бог е светлината, ние я отразяваме по различен начин към другите, чрез постъпки, думи, изкуство... Тогава наоколо биха се запитали: кой е източника на всичко това, откъде черпи сили и енергия...Всеки сам трябва да стигне до истината!
  • Djein_Ear (Джейни Тодорова) Само Словото Му е велико. На мен ми е достатъчно едно чонешко съпреживяване. И ти благодаря, за което. Бъди жива и здрава!
  • "И ставам на камбана.
    Удряйте!" - Това е велико!

  • Бъди жив и здрав Ханк!
  • Хубав стих! Хенри
Предложения
: ??:??