Nov 15, 2006, 12:11 AM

Провокирана публикация от С.Иванов

  Poetry
811 0 17
По повод на есетата на С.Иванов


Оставам стража на скръбта,
на ангелите, които там треперят
и на водата в тлъстата земя.
Безумна стража
на запален храм
през времето на чума и холера.
Пир!
Пир на сетивата и на юмрука
в кадифена ръкавица.
Безкрайна смърт.
И ставам на камбана.
Удряйте!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чинаров (Георги Милев) ЕЕЕ, Георги чак да пораства целият сайт. Достатъчно е да се види от някои хора, напълно ми е достатъчно. Благодаря ти!
  • petinka67 (Романтична душа ) Определено. И още нещо, може би. Благодаря ти!
  • Не мога да спра да се радвам - както от написаното и вече публикувано в "Делта", така и от локалния резонанс тук в "Окровения". Стойността на сайта пораства след такива събития.
  • Стих за разсъждения и вглъбяване в себе си...
    за който е и моето поздравление!
  • Напълно си прав, грешно се изразих, не всичко, но поне повече от името...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...