19.01.2007 г., 16:04

Прозина се света и ме изплю

679 0 3

Прозина се света и ме изплю

Подритна ме

И ме попита как съм

Подхвърли ми измачканите дрехи

С които миналото бе облечено

И ме отпрати

 

Това там беше война

И всички загинаха

Още докато се раждаха

Опадаха им косите

Докато гледаха как умират приятелите им

 

Участваха във филм

Не бяха герои

Но бяха черно-бели

Убиха ги слабия грип

И дебели продуценти

 

Света се прозина

Защото беше мързелив

Счупил беше палитрите си

Беше взел молив

 

Света се подигра

И прати на кино

Всички нас

Да се забавляваме

Да пием

Докато ни обезцветяваха

 

18.01.2007

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...