Прозорец
938
0
3
Тъмно е навън,
аз пък на прозорецът съм сам,
чакам тебе да те видя,
безсилно в сълзите си облян.
Твоят образ търся,
дори да знам,че повече ще ме боли,
но искам да усетя болка
от лицето твое,от очите ти.
Твърде много време мина,
а все изгубен съм без теб,
същата ли си се чудя
и кой прегръща те.
Сърцето твое още мене ли обича,
дали името ми помни
и с любов и обич все още ли изрича,
онова което шепнеше в нощите дъждовни.
Как искам малко да поплача,
как искам зад прозореца да си до мен,
да те целувам,вместо сянка да намирам в здрача,
да стоплиш примрялото от студ сърце.
аз пък на прозорецът съм сам,
чакам тебе да те видя,
безсилно в сълзите си облян.
Твоят образ търся,
дори да знам,че повече ще ме боли,
но искам да усетя болка
от лицето твое,от очите ти.
Твърде много време мина,
а все изгубен съм без теб,
същата ли си се чудя
и кой прегръща те.
Сърцето твое още мене ли обича,
дали името ми помни
и с любов и обич все още ли изрича,
онова което шепнеше в нощите дъждовни.
Как искам малко да поплача,
как искам зад прозореца да си до мен,
да те целувам,вместо сянка да намирам в здрача,
да стоплиш примрялото от студ сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Всички права запазени
