valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
20.01.2007 г., 8:48 ч.

Прозрение 

  Поезия
845 0 7

Ще те целуна както никой досега.

Ще те притисна с двете си ръце,

за да усетиш пулса на страстта

и нежноста на мъжкото сърце.

 

Ще те погаля както никой друг.

Ще ти прошепна тези две слова -

„Обичам те!”, но отговора глух

аз няма да дочакам вечерта…

 

Ще си отида в мъжкият си свят.

Ще поридая, сграбчил самотата,

а споменът ще храни моят глад

за досега - до същността на красотата…

 

А времето - лечител на мъже -

пак монотонно ще тече към нещо…

Течението ще ме отведе

във храма до изгарящите свещи.

 

И, Господи, прости ми дързостта:

сърцето ми не иска днес да спира

То е подвластно на една звезда -

Коя звезда като свещта умира?

 

Коя звезда превръща се във миг?

Коя звезда се крие от очите?

Мълчанието стряска като вик,

за да блестят в очите ни звездите!

 

Аз споря с Бога, ти сега мълчиш

и безучастна с мен се съгласяваш.

А огъня и двама ни гори,

след който пепелта ни ще остане…

 

Ще ни разпръсне вятъра навред,

прахът ни ще посее любовта…

И може би ще се роди поет

да продължи стиха и песента…

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??