Прозрение
Ще те целуна както никой досега.
Ще те притисна с двете си ръце,
за да усетиш пулса на страстта
и нежноста на мъжкото сърце.
Ще те погаля както никой друг.
Ще ти прошепна тези две слова -
„Обичам те!”, но отговора глух
аз няма да дочакам вечерта…
Ще си отида в мъжкият си свят.
Ще поридая, сграбчил самотата,
а споменът ще храни моят глад
за досега - до същността на красотата…
А времето - лечител на мъже -
пак монотонно ще тече към нещо…
Течението ще ме отведе
във храма до изгарящите свещи.
И, Господи, прости ми дързостта:
сърцето ми не иска днес да спира
То е подвластно на една звезда -
Коя звезда като свещта умира?
Коя звезда превръща се във миг?
Коя звезда се крие от очите?
Мълчанието стряска като вик,
за да блестят в очите ни звездите!
Аз споря с Бога, ти сега мълчиш
и безучастна с мен се съгласяваш.
А огъня и двама ни гори,
след който пепелта ни ще остане…
Ще ни разпръсне вятъра навред,
прахът ни ще посее любовта…
И може би ще се роди поет
да продължи стиха и песента…
© Валентин Йорданов All rights reserved.
