Прозрение
ПРОЗРЕНИЕ
Отдавна съм вече разбрал,
че няма и няма да има творец
със вързани мисли,
без вътрешен порив
и празна мастилница.
Той мислите не приковава
със тежки вериги,
не връзва ги даже с конец,
но пази ги зорко от всичко излишно
и вече изтъркано.
Когато им слага крила,
лепи ги не с восък –
голямата грешка,
която допуснал Дедал.
Приготвя лепило по тайни рецепти,
забъркано
с безгрешния вътрешен усет
и грабващи чувства,
подсказани сякаш от древен мъдрец.
Те литват високо и бързо достигат
онази... подпряла небето
и толкова трудно достъпна скала,
където живее богиня Ерато.
За твоите образи няма стандарти
защото живеят във дивни среди,
умело кодирани с тайнствени карти -
по тях иманярите търсят следи.
А Слънцето гледа - припомня си пак,
нелепия край на Икар и...
отново изпраща изплетен
с лъчи позлатени венец.
Полага го с обич в морето
до Самос, на мястото гдето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
