lubitel (Любител)
18 76
1.07.2009 г., 12:27 ч.

Прозрение 

  Поезия
854 0 9

 

                     

                         Прозрение

 

 

Свели погледи, крачим в сивия делник -

сериозни, умислени като на изпит,

лимитирали  стриктно  емоции искрени,

в календара отмятаме

                                   листи  след  листи

  

Все по-рядко  се смеем и  по-често въздишаме,

плахо взора си спираме върху прости неща,

без дори да съзнаваме,  че на роби приличаме

със  окови  –

                            несигурност, страх,  суета...

   

И когато внезапно Нейно Царство Съдбата

свойта груба плесница ни зашлеви,

чак тогава разбираме /ако още сме живи/,

колко празни,

                           изкуствени, зли сме били

 

С болка  в  зъби  се мъчим  да се изправим

и се молим да имаме само мъничък  шанс

да се върнем назад и да почнем отново,

да  се сетим, че можем

                                       да се смеем на глас

  

Да, не всичко е всъщност толкоз тежко и страшно,

ако гледаме ведро, не със поглед свален.

Както слънчево зайче усмивката гали

и  духът ни я следва -

                                      и той  окрилен.

 

Та затуй нека в трудност не униваме вече.

Една простичка истина  тъй отколе позната,

ни припомня, че Слънцето свети и  вечер,

па макар и ...

                    от другата страна на Земята!...

 

 

 

© Любител Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??