Прозрение
Прозрение
Свели погледи, крачим в сивия делник -
сериозни, умислени като на изпит,
лимитирали стриктно емоции искрени,
в календара отмятаме
листи след листи
Все по-рядко се смеем и по-често въздишаме,
плахо взора си спираме върху прости неща,
без дори да съзнаваме, че на роби приличаме
със окови –
несигурност, страх, суета...
И когато внезапно Нейно Царство Съдбата
свойта груба плесница ни зашлеви,
чак тогава разбираме /ако още сме живи/,
колко празни,
изкуствени, зли сме били
С болка в зъби се мъчим да се изправим
и се молим да имаме само мъничък шанс
да се върнем назад и да почнем отново,
да се сетим, че можем
да се смеем на глас
Да, не всичко е всъщност толкоз тежко и страшно,
ако гледаме ведро, не със поглед свален.
Както слънчево зайче усмивката гали
и духът ни я следва -
и той окрилен.
Та затуй нека в трудност не униваме вече.
Една простичка истина тъй отколе позната,
ни припомня, че Слънцето свети и вечер,
па макар и ...
от другата страна на Земята!...
© Любител All rights reserved.
