27.10.2017 г., 9:50

Прозрение

939 7 23

О, жалка ти, човешка суета,

прикоткала егоистични люде,

зад слава и привидна красота,

ценност, всуе, мислиш си - ще бъдеш!

 

Щом блясъкът ти, заслепи очите,

победоносно смееш се в лицето,

а ограбила веднъж - ума, душите,

безмилостно изтръгваш и сърцето!...

 

В призрачното огледало на нощта,

всеобичащо, ако човек се вгледа,

виждайки на егото ти, същността -

над теб, ще извоювал е - победа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви и за този прочит, Силве и Петър... и за "любими"!
  • Много добре си го пресъздала, Пепи! Не трябва да губим себе си! Поздравления!
  • Поздрави и на теб, Велине! Благодаря, че се отби!
  • Просто ще цитирам Metallica - "Съблазнен от славата - пеперуда в пламъка." Поздрави за мъдрословния стих, Пепи!!!
  • Меги, Давид, Хари, Ачо, Валя, Катя, Нина, Гавраил, Рени, Анабел, Доче, Иржи, благодаря ви, че споделихте мнението си! Бъдете истински!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...