О, жалка ти, човешка суета,
прикоткала егоистични люде,
зад слава и привидна красота,
ценност, всуе, мислиш си - ще бъдеш!
Щом блясъкът ти, заслепи очите,
победоносно смееш се в лицето,
а ограбила веднъж - ума, душите,
безмилостно изтръгваш и сърцето!...
В призрачното огледало на нощта,
всеобичащо, ако човек се вгледа,
виждайки на егото ти, същността -
над теб, ще извоювал е - победа!