Обвиняват ме.
Да, и аз самата
Се признавам за виновна.
Виновна съм. Поемам цялата вина.
Аз съм нищо повече от една вещица зла.
Разбивам хиляди сърца
И се крия от света
Защото моята ледена душа
Е удавена в самота
Някога си спомням как съм била
Свободна като птица една
Рееща се из просторни небеса
Радваща се на утринна зора
Но дошъл деня по цялата земя
Дошли веч и хората
Завзели цялата земя
И птицата една затворили в клетка със стъкла
Зад стъклата затворена птицата била
И отдалеч гледала навън света:
Как тичат волно деца
И пускат из полето хвърчила
Но след деня дошла навярно и вечерта
И пред погледа на птицата сама
Нощта изпълнила света
Със своята зловеща тъма
И прогледнала най-сетне тя
Колко нещастия има по света
Колко опасно е да се лети сама
И как утринната роса
Са сълзи на вятъра
Носещ историите, случили се през нощта
И макар затворена, птицата една
Разбрала най-важната поука на света:
Че тя ще бъде наранявана
Ако не заключи своята душа
И не изхвърли далеч ключа
И превърнала се от волна птица тя
Във вечна зла измамна скитница
Бродеща из света
Счупваща на парченца хорските сърца
(Всъщност, нека тайна да му споделя:
За да се предпази от лъжа
Ключа към своята душа
Носи на верижка на шията си тя!)
И мами чуждите сърца.
И счупва мило, драго, и душите тя.
И всява празнота.
…Не искай отговор от нея на загадката защо мълча.
Защото не ще получиш отговор:
Само мъртва тишина.
© Мария Всички права запазени