22.01.2015 г., 0:02

Птица

423 1 0

Обвиняват ме.

Да, и аз самата

Се признавам за виновна.

Виновна съм. Поемам цялата вина.

Аз съм нищо повече от една вещица зла.

 

Разбивам хиляди сърца

И се крия от света

Защото моята ледена душа

Е удавена в самота

 

Някога си спомням как съм била

Свободна като птица една

Рееща се из просторни небеса

Радваща се на утринна зора

 

Но дошъл деня по цялата земя

Дошли веч и хората

Завзели цялата земя

И птицата една затворили в клетка със стъкла

 

 

Зад стъклата затворена птицата била

И отдалеч гледала навън света:
Как тичат волно деца

И пускат из полето хвърчила

 

Но след деня дошла навярно и вечерта

И пред погледа на птицата сама

Нощта изпълнила света

Със своята зловеща тъма

 

И прогледнала най-сетне  тя

Колко нещастия има по света

Колко опасно е да се лети сама

И как утринната роса

Са сълзи на вятъра

Носещ историите, случили се през нощта

 

И макар затворена, птицата една

Разбрала най-важната поука на света:
Че тя ще бъде наранявана

Ако не заключи своята душа

И не изхвърли далеч ключа

 

И превърнала се от волна птица тя

Във вечна зла измамна скитница

Бродеща из света

Счупваща на парченца хорските сърца

 

(Всъщност, нека тайна да му споделя:
За да се предпази от лъжа

Ключа към своята душа

Носи на верижка на шията си тя!)

 

И мами чуждите сърца.
И счупва мило, драго, и душите тя.

И всява празнота.

 

…Не искай отговор от нея на загадката защо мълча.

Защото не ще получиш отговор:
Само мъртва тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...