Обвиняват ме.

Да, и аз самата

Се признавам за виновна.

Виновна съм. Поемам цялата вина.

Аз съм нищо повече от една вещица зла.

Разбивам хиляди сърца

И се крия от света

Защото моята ледена душа

Е удавена в самота

Някога си спомням как съм била

Свободна като птица една

Рееща се из просторни небеса

Радваща се на утринна зора

Но дошъл деня по цялата земя

Дошли веч и хората

Завзели цялата земя

И птицата една затворили в клетка със стъкла

Зад стъклата затворена птицата била

И отдалеч гледала навън света:
Как тичат волно деца

И пускат из полето хвърчила

Но след деня дошла навярно и вечерта

И пред погледа на птицата сама

Нощта изпълнила света

Със своята зловеща тъма

И прогледнала най-сетне  тя

Колко нещастия има по света

Колко опасно е да се лети сама

И как утринната роса

Са сълзи на вятъра

Носещ историите, случили се през нощта

И макар затворена, птицата една

Разбрала най-важната поука на света:
Че тя ще бъде наранявана

Ако не заключи своята душа

И не изхвърли далеч ключа

И превърнала се от волна птица тя

Във вечна зла измамна скитница

Бродеща из света

Счупваща на парченца хорските сърца

(Всъщност, нека тайна да му споделя:
За да се предпази от лъжа

Ключа към своята душа

Носи на верижка на шията си тя!)

И мами чуждите сърца.
И счупва мило, драго, и душите тя.

И всява празнота.

…Не искай отговор от нея на загадката защо мълча.

Защото не ще получиш отговор:
Само мъртва тишина.