Птица Феникс

Като стихия, бушуващ ураган,

не мисля, засилвам се и скачам

и често пъти падам лошо, знам,

калявам чувствата си и емоции.

Като море, на приливи и отливи

отстъпвам, а после се завръщам,

от кръговрата всичките ми пориви

се спират в снимката ти на стената.

Като огън, тих, понякога изпепеляващ,

припламвам бързо, после само тлея,

вятър ме угася, толкова смразяващ,

че да горя самотно аз не смея.

Като вулкан, възкръснал от смъртта си,

направих пепел житейските си правила,

и всяка нощ се раждам в съня си,

птица Феникс с разперени крила.

Анелия Дойчева 25,01,2011