Птица самотна лети
в небето тъмно синьо.
В тишината се чува само
как пърхат крилете и морни.
самотна в небето огромно,
я гледат само звездите.
Лети безцелно в тъмнината,
загубила се в тишината.
Нощна птица ли си,
или душа човешка,
от мъка излязла,
в тялото на птица влязла?
и не можеш да намериш покой
и обикаляш в мрака самотна.
А може би ти,птицо странна,
си останала сама-от любовта проклета.
И на сутринта уморена,
не искаш светлина да виждаш,
защото ти напомня, как
сърцето ти е пак самотно.
И си мислиш пак във пещерата тъмна,
вечерта ще литнеш пак във небесата.
Но самотна душа ще останеш,
и самотна душа ще те търся из звездите.
И роб на любовта ти вечна ще си птицо,от дълбокото,тъмно небе.