Feb 8, 2006, 7:48 PM

Птица в дълбокото небе

  Poetry
931 0 1

Птица самотна лети
в небето тъмно синьо.
В тишината се чува само
как пърхат крилете и морни.
самотна в небето огромно,
я гледат само звездите.
Лети безцелно в тъмнината,
загубила се в тишината.
Нощна птица ли си,
или душа човешка,
от мъка излязла,
в тялото на птица влязла?
и не можеш да намериш покой
и обикаляш в мрака самотна.
А може би ти,птицо странна,
си останала сама-от любовта проклета.
И на сутринта уморена,
не искаш светлина да виждаш,
защото ти напомня, как
сърцето ти е пак самотно.
И си мислиш пак във пещерата тъмна,
вечерта ще литнеш пак във небесата.
Но самотна душа ще останеш,
и самотна душа ще те търся из звездите.
И роб на любовта ти вечна ще си птицо,от дълбокото,тъмно небе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...