Птицата
Отлитна птицата красива
от рамото на тоз глупец,
изящна като самодива,
тя веч се рее надалеч.
Изгони я нещастникът, предаде,
сега на чуждо рамо ще е тя,
но той живота ù окраде
и не заслужава любовта.
Крилете ù да скърши не можа,
но духа и силата ù той изпи,
сега, макар да е на свобода,
тя никога не ще прости.
Нямаше си клетка златна,
ала от радост сияеше до него тя,
щастлива беше, с обич необятна,
но разбра, че всичко е било лъжа.
от рамото на тоз глупец,
изящна като самодива,
тя веч се рее надалеч.
Изгони я нещастникът, предаде,
сега на чуждо рамо ще е тя,
но той живота ù окраде
и не заслужава любовта.
Крилете ù да скърши не можа,
но духа и силата ù той изпи,
сега, макар да е на свобода,
тя никога не ще прости.
Нямаше си клетка златна,
ала от радост сияеше до него тя,
щастлива беше, с обич необятна,
но разбра, че всичко е било лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Станчев Всички права запазени
