vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
4.05.2006 г., 21:35 ч.

ПТИЦАТА МИ ПОДАРИ....КРИЛО 

  Поезия
762 0 6

     /На С... осем пролети самa/


От болка с остри нокти

стържа по небето...

Следата да намеря, където отлетя.

С едно крило си тръгна, птицо -

другото остана у дома.

Осем пролети те чаках

да се върнеш.

Гнездото празно.

Крилото – сълзата го боля.

Целувах  го, но то не ме усети

и не преболя.

Осем пролети,

в очите му цъфтят по

съмнало глухарчета,

а  с празни шепи го  оставя

вечерта...

Кажи ми, птицо, как

да те намеря...

И болката по теб да

укротя.

Стълба ли да вдигна до небето,

по нея да се върнеш у дома?

Осем пролети душата  ми

повтаря... Ще те намеря някога...

Но не сега.

Някога. Това го  знам...

Ще дойда и ще  ти разкажа...

Колко много, без тебе ме боля!

© Веска Алексиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко много без теб ме боля!
    Прекрасно е!!!
  • Стара японска притча : "Хората са ангели с едно крило - за да полетят, трябва да се прегърнат." Поздрав, Веси! (6)
  • Ох,Гери!Там всички отиваме...някога
    Но болката тук...е неописуема.Благодрая ти!И на останалите,също!
  • "От болка с остри нокти

    стържа по небето..."

    Ах, Веси...стихът ти издира сърцето от болка.
    Много силен и тъжен стих! Поздрав!

  • "Кажи ми, птицо, как
    да те намеря...
    И болката по теб да
    укротя.
    Стълба ли да вдигна до небето,
    по нея да се върнеш у дома?"
    Отново много истинско и тъжно!
    И много хубаво!
  • Поздрав, Веси!
    Стихът ти е един болезнен копнеж и вопъл! Нека бъде чут!
    "Ще те намеря някога...
    Но не сега.
    Някога. Това го знам..." Имай вяра!

Предложения
: ??:??